Avsnitt
-
Благословиите за заповедите
Рав Авраам Тревес [Царфати] (1470, Мантуа - след 1551, Йерусалим) - равин в София поне ок. 1535 г. - 1545 г. Базирано на книгата му Биркат Авраам [Благословията на Авраам] (Венеция, 1552 г.)
Благословен да си Ти Господи, Боже наш, Царят на Света, който ни е (п)осветил със заповедите Му и ни е заповядал относно измиването на ръцете (ал нетилат ядаим).
(БЛАГОСЛОВИЯ ЗА РИТУАЛНОТО ИЗМИВАНЕ НА РЪЦЕТЕ)
Не вдигай (т.е. не споменавай) Името на Господ, Твоят Бог, напразно.
(ШМОТ 20:7)
Като чуе гласа на петела, да каже: “Благословен да е, който е дал на сърцето знание, за да различи между деня и нощта.” Като си отвори очите, да каже: ““Благословен да е даващият зрение на слепите.” Като се изправи и седне, да каже: “Благословен да е, освобождаващият окованите.” [...]
(БЕРАХОТ 60б)
Казал Рав Йеуда: “Търсещият [хамеца] трябва да благослови.” Какво благославя? Рав Папе казал от името на Рава: “Да се унищожи хамеца” (леваер хамец). Рав Папа казал от името на Рава: “Относно унищожаването на хамеца” (ал биур хамец). За “да се унищожи” всички са съгласни, че със сигурност звучи занапред. Спорят за “относно унищожението.” Единият мъдрец смята, че звучи за миналото, а другият мъдрец смята, че звучи занапред. [...] Законът е, [че се казва:] “относно унищожаването на хамеца.”
Откъде обаче знаем, че според всички трябва да се благослови преди? Защото е казал Рав Йеуда от името на Шмуел: “За всички заповеди благославяме преди изпълняването им.” [...] Рав Хисда казал: “Освен потопяването [в микве].” Така и учим в барайта: “Потопява се и излиза, и при излизането си казва: ‘Благословен да е, който ни е (п)осветил със заповедите Му, и ни е заповядал относно потопяването’ (ал атвила).”
(ПЕСАХИМ 7а-б)
Изображението е заглавната страница на книгата Биркат Авраам (Венеция, 1552 г.) -
От книгата на Буко Пити "Панорама на битът" (Тел Авив, 1971 г.)
-
Saknas det avsnitt?
-
Рав Исраел Хаим Йосеф Еляким (София, ? - Йерусалим, 1791 г.) - равин от София, учил и живял там до поне 1785 г. Базирано на книгата му Шем Йосеф [Името на Йосеф] (Солун, 1769).
Търсенето на хамец
В нощта на четиринадесети [Нисан] търсим хамеца при светлината на свещ. Всяко място, в което не се внася хамец, не се нуждае от търсене.
(МИШНА, ПЕСАХИМ 1:1)
По думите на Мъдреците се търси хамец в скритните места и дупките, за да се провери и извади от всичкото му имущество. Също така от думите на Мъдреците търсим и унищожаваме хамеца нощем, в началото на нощта на четиринадесети [Нисан] при светлината на свещ, защото нощем всички хора се намират в домовете си и светлината на свещта е подходяща за търсенето. Не назначаваме учене за края на тринадесетия ден. И мъдреца да не започва да чете по това време, за да не се увлече и да изпусне търсенето на хамеца в началото на времето му.
(МИШНЕ ТОРА, ХАМЕЦ УМАЦА, 2:3)
А ако питаш какво [означава] “не назначаваме учене” и “мъдреца да не започва” - не е ли едно и също? Може да се отговори, че назначаването на учене е учене с много хора, а “мъдреца да не започва” се отнася за учещ сам.
(КЕСЕФ МИШНЕ, там)
Смятам, че тъй като причината [да не се учи преди търсенето на хамеца] е да не се увлече в ученето и да забрави да търси, то няма разлика [дали е почнал да учи през деня или по-късно] и дори да е вече почнал трябва да прекрати.
(ТУР, О.Х. 431)
[Раби Йонатан бен Асмаи и Раби Йеуда бен герим] седяли и се запитали: “Пише: ‘По-скъпа е от скъпоценни камъни, и всичките ти желания не могат да се сравнят с нея’ (Мишле 3:15), но желанията на Небесата могат да се сравнят с нея. Също пише: ‘всички желания не могат да се сравнят с нея’ (там 8:11) - даже желанията на Небесата не могат да се сравнят с нея. [Обяснението е, че] тук [във втория стих става дума за] мицва, която може да се изпълни от други, а тук [в първия стих става дума за] мицва, която не може да се изпълни от други.
(МОЕД КАТАН 9б)
Учили в барайта: “Мъдреци, които се занимават с изучаването на Тората, прекъсват за четенето на Шма, но не прекъсват за молитва.” Казал Раби Йоханан: “Казано е само за такива като Раби Шимон бен Йохай и колегите му, чието [изучаване на] Тората е техният занаят, но такива като нас - прекъсват за четенето на Шма и за молитва.”
(ШАБАТ 11а)
Раби Шимон бен Йохай казал: “Ако бях на планината Синай, когато Тората е била дадена на Исраел, щях да помоля Милостивия да създаде на човек две усти. Една, с която да се труди в Тората, и една, с която да извършва нуждите си.”
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ШАБАТ 1:2)
[...]
“а тук мицва, която не може да се изпълни от други” - [...] обаче относно прекъсването [на изучаването на Тората] за молитва и четенето на Шма - Раби Шимон бен Йохай не прекъсва, както пише в Йерусалимския Талмуд.
(ТОСАФОТ, МОЕД КАТАН 9б, “כאן”)
Раби Йоханан казал от името на Раби Шимон бен Йохай: “Такива като нас, които сме заети с изучаването на Тората, дори за четенето на Шма не прекъсваме [изучаването]. [...] Това е шинун, и това е шинун, и не отменяме един шинун заради друг шинун.
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ШАБАТ 1:2)
“това е шинун” - четенето на Шма, защото за него пише: “и ще ги повтаряш (вешинантам) с децата си” (Деварим 6:7).
“и това е шинун” - думите на Тората, защото тълкуваме: “‘и ще ги повтаряш (вешинантам) с децата си’ - да бъдат думите на Тората заострени в устата ти” (Кидушин 30а) [...].
(КОРБАН АЕДА, там)
Изображението е встъплението на книгата Шем Йосеф -
Нисан и Шабат агадол
Рав Бинямин бен Меир Алеви Ашкенази (Нюрнберг, преди 1499 г. - Солун, ок. 1565 г.) - равин на ашкеназската общност в София, а от около 1532 г. на ашкеназската общност в Солун. Базирано на махзора му публикуван в Солун около 1550 г.
Питаме за и обясняваме законите на Песах тридесет дни преди Песах, [...] защото на първия Песах Моше вече предупреждавал за втория Песах (Песах шени), както е казано: “И да направят Децата на Исраел Песаха в определеното му време” (Бамидбар 9:2), и пише: “И имаше хора, които бяха ритуално нечисти заради човешки труп” (Бамидбар 9:6).
(ПЕСАХИМ 6б)
Питащият по актуална тема и питащият по неактуална тема - длъжни сме да отговорим на този с актуалната тема.
(ТОСЕФТА, САНЕДРИН 7:5)
“И говори Моше за празниците на Господ на Децата на Исраел” (Ваикра 23:44) - има мицва да се чете за всеки един от тях по времето му. Учили нашите Мъдреци: “Моше постановил на Исраел да питат за и да обясняват темата на деня: законите на Песах на Песах, законите на Шавуот на Шавуот, и законите на Сукот на Сукот.”
(МЕГИЛА 32а)
И се случи в първия месец, на втората година, на първия ден от месеца, че бе издигнат мишканът.
(ШМОТ 40:17)
[...]
“Този месец ще е за вас глава на месеците, [първи ще е за вас от месеците на годината]” (Шмот 12:2) - това е, което пише: “Щастлив е народът, чийто Бог е Господ” (Теилим 33:12). Когато избрал Светият, Благословен да е Той, света си, той отредил началото на месеците и годините. Когато избрал Яаков и децата му, отредил начало на месеците на спасението, защото в него били спасени Исраел от Египет и в него ще бъдат спасени в бъдеще, както е казано: “Като дните на изхода ти от Египет, ще му покажа чудеса” (Миха 7:16).
(ШМОТ РАБА 15:11)
“Нисанът, в който излезли от Египет - на четиринадесети заколили пасхалните жертви, на петнадесети излязли, а вечерта били повалени първородните.” Вечерта [след изхода] ли били повалени?! Има се предвид, че предишната вечер били повалени първородните. “И този ден бил петият ден от седмицата (т.е. четвъртък).”
(ШАБАТ 87б)
Десети се паднал на Шабат, казал им Светият, Благословен да е Той: “[Говорете с цялата общност на Исраел казвайки] на десетия [ден] на този месец, да вземат за себе си всеки агне за бащин дом, агне за дом’” (Шмот 12:3). Казали Исраел: “Aко заколим мерзостта на Египет пред очите им, няма ли да ни захвърлят с камъни?” Казал им Светият, Благословен да е Той: “Стойте и ще видите спасението на Господ, което ще ви стори днес.” Отишли и всеки си взел пасхална жертва на десети, за да бъде опазена до четиринадесетия ден на месеца. Като видели египтяните, поискали да им отмъстят, но червата им горели, страдали и болели силно, та не успели да наранят Исраел въобще. Та заради това чудо наричаме този Шабат Шабат агадол.
(СЕФЕР АОРА НА РАШИ [11-ти в.], ЧАСТ II, 62)
“на десетия [ден] на този месец, да вземат за себе си” (Шмот 12:3) - било е на Шабат, и тъй като Исраел изпълнили в него първата мицва - взимането на пасхалната жертва на десетия ден, [този ден] бил наречен Шабат агадол.
(ХИЗКУНИ [13 в.] ШМОТ 12:3)
Тъй като хората се забавят в този Шабат преди Песах, защото слушат проповедта чак до обед, близо до времето за Минха [...] та изглежда в очите на хората този ден по-голям и по-дълъг от друг ден, и затова нарекли този Шабат Шабат агадол. Така също и “големият пост” (цом агадол, т.е. Йом кипур).
(ШИБОЛЕ АЛЕКЕТ [13 в.] 25)
И ще пазите Шабата, защото святост е тя за вас, оскверняващият я да бъде умъртвен, защото всеки, който извършва на нея работа, и ще бъде отрязана тази душа отсред народа й.
(ШМОТ 31:14)
Шест дни да се извършва работа, а седмият ден ще бъде за вас святост - шабат на прекъсване [на работата] за Господ, всеки, който извършва на него работа, ще бъде умъртвен.
(ШМОТ 35:2)
Изображението е подписът на Рав Бинямин бен Меир Алеви Ашкенази -
Пара и Цав
Рав Хаим Беджерано (ок. 1846, Стара Загора - 1931, Истанбул) - меламед в Ст. Загора и Русе; след 1878 равин на сефарадската общност в Букурещ; 1910 г. назначен за главен равин на Едирне; от 1920 г. главен равин на Турция. Базирано на драша от 1911 г. в ръкопис.
Рош ходеш Адар, който се пада на Шабат, четем парашат Шекалим (Шмот 30). Падне ли се [Рош ходеш] през седмицата, то четем на предишния [Шабат] и прекъсваме [реда на четирите параши] на следващия Шабат. На втория [Шабат] четем Захор (Дварим 25). На третия - Пара адума /червената крава/ (Бамидбар 19:2). На четвъртия - Аходеш азе лахем /този месец ще бъде за вас/ (Шмот 12).
(МИШНА, МЕГИЛА 3:4)
(4) Защото няма мъки смъртта им, и здраво е тялото им.
(5) При труда на човек ги няма, и като другите хора не са поразени. [...]
(7) Изскачат заради тлъстина очите им, надминали са очакванията на сърцето. [...]
(9) Поставили са в небесата устите си, и езикът им се разхожда по земята. [...]
(11) И казват: “Как знае Бог? И има ли знание при Всевишния?”
(ТЕИЛИМ 73)
[...]
(8) [...] Бедност и богатство не ми давай; нахрани ме с предопределената за мен храна.
(9) За да не се заситя, и да отрека и кажа: “Кой е Господ?”; и за да не обеднея и открадна, и да бъда хванат с Името на моя Бог.
(МИШЛЕ 30)
[...]
Шломо се затруднявал в законите на червената крава. Този, който пръскал и този, когото пръскали, били ритуално чисти, а докосващият се - ритуално нечист. И това е, което е казано: “казах си да помъдрея, но тя е далеч от мен” (Коелет 7:23).
(ЙОМА 14а)
“Към Теб се провикнаха и бяха спасени” (Теилим 22:6), както е казано: “И Децата на Исраел изпъшкаха [поради робството си и извикаха]“ (Шмот 2:23). “И бяха спасени”, както е казано: “И спаси Господ в онзи ден [Исраел от ръката на Египет]” (Шмот 14:30). А защо? “На Теб се уповаха и не се засрамиха” (Теилим 22:6) - всичко [било] заради заслугата на упованието.
(МИДРАШ ТЕИЛИМ 22)
Огън постоянен да гори върху жертвеника, да не погасва.
(ВАИКРА 6:6)
И каза: “Господ на Синай дойде, и изгря в Сеир за тях, блестя в планината Паран, и дойде от свято множество, отдясно Му огнен закон за тях.
(ДВАРИМ 33:2)
“Не е ли така, че думата Ми е като огън,” казва Господ.
(ИРМИЯУ 23:29)
Казал Рава, или може би Рав Хисда: “Ако човек вижда, че го настигат страдания, то да провери делата си, както е казано: ‘Ще потърсим пътищата ни и ще проучим, и ще се завърнем до Господ’ (Еха 3:40). Ако провери и не намери, то да припише [страданията на] захвърлянето на изучаването на Тората (битул Тора), както е казано: ‘Щастлив е човекът, когото наказваш Боже, и на Тората Ти го учиш’ (Теилим 94:12).”
(БЕРАХОТ 5а)
[...] защото силна като смъртта е любовта [...] въглените й са въглените на огъня от пламъка Божи.
(ШИР АШИРИМ 8:6)
[...]
Защото Господ, твоят Бог, огън поглъщащ е; Бог ревнив.
(ДВАРИМ 4:24)
Защото чрез огън Господ ще присъжда.
(ЙЕШАЯУ 66:16)
Учили: “‘Огън постоянен’ (Ваикра 6:6) - дори на Шабат, дори в ритуална нечистота. ‘Да не погасва’ (там) - дори през пътуванията.”
(БАМИДБАР РАБА 9:17)
Новомесечията ви и празниците ви намразих.
(ЙЕШАЯУ 1:14)
Изображението е снимка на Рав Хаим Беджерано от периода му като главен равин на Едирне -
Захор и Пурим
Рав Шабетай бен Авраам (?, Йерусалим - 1835, Русе) - меламед в Русе от ок. 1814 г., а по-късно равин и ав бет дин на града между 1822-1835 г. Базирано на ръкопис.
Тората като причина за спасението
(13) И каза Моше на Бога: “Кой съм аз, за да отида при фараона, и за да изведа Децата на Исраел от Египет?”
(12) И каза: “Защото ще бъда с теб, а това ще ти бъде за знак, че Аз те пратих, когато изведеш народа от Египет ще служат на Бога върху тази планина.”
(ШМОТ 3)
А това, което попита, заради коя заслуга ще ги изведа от Египет? - знай, че в заслуга на Тората, тъй като в бъдеще ще приемат Тората чрез теб върху тази планина, ще излязат от Египет.
(ШМОТ РАБА 3:4)
И дойде Амалек, и воюва с Исраел в Рефидим.
(ШМОТ 17:8)
Други казват: “Рефидим означава, че разслабили ръцете си (рафу йедеем) от Тората.
(МИДРАШ ТАНХУМА, БЕШАЛАХ 25)
И каза Моше на Йеошуа: “Избери мъже за нас, и излез, воювай с Амалек; утре аз ще застана на върха на хълма, и жезълът на Бога [ще бъде] в ръката ми.
(ШМОТ 17:9)
И отслаби Йеошуа Амалек и народа му с острието на меча.
(ШМОТ 17:13)
Защо пише: “А Ехуд си направи меч, и той имаше две остриета” (Шофтим 3:16)? Той се занимавал с Тората, която е наречена “меч с две остриета” (Теилим 149:6), защото тя поглъща в два свята - в този свят и в бъдещия свят.
(МИДРАШ ТАНХУМА - Б., ВАЙЕХИ 14)
[...]
14) И каза Господ на Моше: “Запиши това като спомен в книга, и постави в ушите на Йеошуа, че “Наистина ще изтрия спомена за Амалек от под небесата!”
(15) И построи Моше жертвеник, и нарече името му “Господ, моето Знаме (נסי/ниси).”
(16) И той каза: “Защото ръка върху трона на Бог - война за Господ с Амалек, от поколоение на поколение.”
(ШМОТ 17)
“Моето Знаме” (נסי/ниси) - “Синай” (סיני)
(8) И казал Аман на цар Ахашверош: “Има един народ, разпръснат и разпилян сред народите във всяка провинция на царството ти, и законите им се различават от [тези на] всеки [друг] народ, и законите на царя не извършват, и на царя не му струва да ги остави.
(9) Ако царят одобри, то да се напише да бъдат погубени, и десет хиляди таланта сребро ще претегля в ръцете на извършващите службата, за да внесат в хазните на царя.
(10) И свали царят пръстена си от ръката си, и го даде на Аман сина на Амдата агагитянина, врага на евреите.
(11) И каза царят на Аман: “Среброто ти е дадено, и народът, за да сториш с него доброто в очите ти.”
(ЕСТЕР 3)
Раби казвал: “Велик е мирът, защото дори ако Исраел служат на идол, но има мир сред тях, все едно казва Бог: ‘Не мога да ги управлявам, защото има мир сред тях’, както е казано: “Прикрепен към идоли е Ефраим, остави го” (Ошеа 4:17). А за след като се разединят какво пише: “Разедини се сърцето им, сега ще бъдат обвинени” (Ошеа 10:2). Ето, научи, че велик е мирът и омразен е раздорът (разединението).”
(БЕРЕШИТ РАБА 38)
[...]
Попитали учениците му Раби Шимон бар Йохай: “Заради какво са били длъжни враговете на евреите (евфемизъм за самите евреи) в онова поколение да бъдат унищожени?” Казал им: “Вие кажете.” Казали му: “Защото се наслаждавали на трапезата на онзи нечестивец.” “Ако е така, то само тези в Шушан е трябвало да бъдат убити, а не в целия свят.” Казали му: “Кажи ти.” Казал им: “Защото се поклонили на идол.”
(ТАЛМУД, МЕГИЛА 12а)
Склонността към злото се проявява в яденето и пиенето. Това е, което пише: “За да не се заситя, и да отрека [и кажа: ‘Кой е Господ?’]” (Мишле 30:9).
(ЗОАР, ТЕРУМА 517)
Тъй като Исраел приели ярема на Царството на Небесата с радост и казали: “Всичко, което говори Господ, ще направим и ще чуем” (Шмот 24:7), веднага казал Светият, Благословен да е Той, на Моше да каже на Исраел да Му направят мишкан, както е казано: “Говори с Децата на Исраел [...] и ще Ми направят светилище, и ще обитавам сред тях” (Шмот 25:1,8).
(ТАНА ДЕВЕ ЕЛИЯУ РАБА 17)
“Постановили и приели” (Естер 9:27) - постановили това, което вече били приели.
(ТАЛМУД, ШВУОТ 39a)
Изображението е подписът на автора от ръкописа му -
Пурим
Рав Рефаел Меир Панижел (1804, Пазарджик - 1893, Йерусалим). Главен равин на Йерусалим (хахам баши/ришон ле’Цион) между 1880-1893 г. Базирано на книгата му “Лев марпе” (Лекуващото сърце), Йерусалим, 1887.
(9) И казал Аман на цар Ахашверош: “Има един народ, разпръснат и разпилян сред народите във всяка провинция на царството ти, и законите им се различават от [тези на] всеки [друг] народ, и законите на царя не извършват, и на царя не му струва да ги остави.
(10) Ако царят одобри, то да се напише да бъдат погубени, и десет хиляди таланта сребро ще претегля в ръцете на извършващите службата, за да внесат в хазните на царя.
(11) И свали царят пръстена си от ръката си, и го даде на Аман сина на Амдата агагитянина, врага на евреите.
(ЕСТЕР 3)
Kазал Реш Лакиш: “Светият, Благословен да е Той, не удря Исраел ако не им е създал лек преди това, както е казано: ‘Докато лекувам Исраел, ще се разкрие грехът на Ефраим’ (Ошеа 7:1).”
(ТАЛМУД, МЕГИЛА 13б)
[...]
(1) Песен на изкачванията. Ако не беше Господ, който бе с нас, то кажи сега Исраел:
(2) “Ако не беше Господ, който бе с нас, когато се надигнаха срещу нас хора (אדם),
(3) то тогава щяха живи да ни погълнат, когато горя гневът им срещу нас.”
[...]
(6) Благословен да е Господ, който не ни е дал за разкъсване със зъбите им.
(ТЕИЛИМ 124)
Рав Нахман бар Ицхак започвал да тълкува [Мегилат Естер] от тук: “Песен на изкачванията. Ако не беше Господ, който бе с нас, то кажи сега Исраел: ‘Ако не беше Господ, който бе с нас, когато се надигнаха срещу нас хора (букв. човек)’” - “човек”, а не цар.
(ТАЛМУД, МЕГИЛА 11а)
“‘човек’, а не цар” - това е Аман.
(РАШИ, там)
Казал Раби Ошая: “Какво е това, което пише: ‘[ще разказват за праведните дела на Господ,] праведните дела спрямо селяните сред Исраел (צדקֺת פרזֺנו בישראל)’ (Шофтим 5:11)? Милостиня (צדקה) стори Светият, Благословен да е Той, с Исраел разпръсквайки (פִזרן) ги сред народите.” Това е и, което казал онзи мин на Раби Хананя: “Ние ви превъзхождаме. За вас пише: ‘защото шест месеца седя там [Йоав и целият Исраел докато отсякоха всички мъже на Едом]’ (Мелахим алеф 11:16), докато ние - с нас сте няколко години и нищо не сме ви сторили. Казал му [Раби Хананя]: “Ако разрешиш, ще ти отговори един ученик.” Отговорил му Раби Ошая: “[Не сте ни унищожили само] защото не знаете как да го постигнете. Да ни унищожите всички [не можете, защото] не сме всикчки при вас, [а ако унищожите тези,] които са при вас, то ще ви нарекат ‘варварско царство’”.
(ТАЛМУД, ПЕСАХИМ 87б)
Защото бяхме продадени, аз и народът ми, за да бъдем изтребени, убити и погубени; но ако бяхме продадени като роби и робини, щях да премълча, защото нещастието нямаше да е равно на вредата за царя.
(ЕСТЕР 7:4)
Това са указите и законите, които ще пазите да извършвате в земята, която е дал Господ, Богът на бащите ти, на теб, за да я овладееш, всичките дни, които вие живеете (חיים/хаим) на земята.
(ДЕВАРИМ 12:1)
Kазал Раби Йеуда: “Всяка заповед, която е задължение върху човек (а не земя) се отнася за Ерец Исраел и за извън Ерец Исраел [...].” Откъде идва това? [...] “в земята” - може би ще кажеш, че всичките заповеди се отнасят само в Ерец Исраел? Стиха [съответно] казва: ‘всичките дни, които вие живеете на земята’.
(КИДУШИН 37а)
[...]
Обичащите Господ мразете злото, Той пази душите на праведните Му, от ръката на нечестивите ще ги спаси.
(ТЕИЛИМ 97:10)
[...]
(8) Стани Господи, спаси ме Боже мой; защото си ударил всичките ми врагове по челюстта, зъбите на нечестивите счупи.
(ТЕИЛИМ 3)
Обичащите Господ мразете злото, Той пази душите на праведните Му, от ръката на нечестивите ще ги спаси.
(ТЕИЛИМ 97:10)
Попитали змията: “Откъде излиза отровата ти?” Отговорила им: “Измежду зъбите.”
(МИДРАШ ПРИВЕДЕН В КНИГАТА БЕН ЙЕОАДА, ШАБАТ 63а)
“А змията” (Берешит 3:1) - Раби Ицхак казал: “Това е йецер ара.” Раби Йеуда казал: “Истинска змия.” Дошли при Раби Шимон. Казал им: “Със сигурност всичко е едно [също].”
(ЗОАР 35а)
[...]
Изображението е портрет на Рав Рефаел Меир Панижел -
Ваякел
Рав Йеуда Шмуел Примо (1634, р. Кайро - 1708, Едрине). Равин в София между 1680-1689 г., а може би от 1673 г. Базирано на книгата му Имре шефер (“Добри вести”)
(1) И събра Моше цялата общност на Децата на Исраел, и им каза: “Това са думите, които Господ заповяда да ги извършите:
(2) Шест дни да се извършва работа, а седмият ден ще бъде за вас святост - шабат на прекъсване [на работата] за Господ, всеки, който извършва на него работа, ще бъде умъртвен.”
(ШМОТ 35)
“И събра (ויקהל/ваяк’ел) Моше” - нашите учители, господарите на агадата, казват: “От началото на Тората, та до края й, няма друг пасаж, който да започва с “и събра”, освен този. Казал Светият, Благословен да е Той: ‘Направи големи събрания и публично ги учи на законите за шабат, за да учат от теб бъдещите поколения да събират събрания всеки един шабат, и да ходят в бет мидрашите да учат и да определят за Исраел думите на Тората, забраненото и позволеното, за да се възхвалява от децата Ми великото Ми Име.’ [...]
(ЯЛКУТ ШИМОНИ АЛ АТОРА 408)
(1) И говори Господ с Моше казвайки:
(2) “Виж, извиках по име Бецалел, сина на Ури, сина на Хур, от племето Йеуда.
(3) Изпълних го с дух Божествен, с мъдрост, с разбиране, с познание, и с всякаква работа/майсторство (мелаха/מלאכה),
(4) за да замисля замисли, да върши със злато, и със сребро, и с мед,
(5) и с издялване на камък, за вместване, и с дърворезба, за да върши всяка работа (мелаха/מלאכה).
…
(12) И говори Господ с Моше казвайки:
(13) А ти говори на Децата на Исраел, казвайки: “Обаче шабатите Ми ще пазите, защото знак е той между Мен и вас, за всичките ви поколения, за да се знае, че Аз, Господ, ви освещавам.
(14) И ще пазите шабата, защото свят е той за вас, оскверняващият го непременно да бъде умъртвен, защото всеки, който върши работа (мелаха/מלאכה), ще бъде отсечена тази душа отсред народа й.
(15) Шест дни ще се извършва работа (мелаха/מלאכה), а седмият ден - шабат на прекъсване [на работата], святост за Господ; всеки, който извършва работа (мелаха/מלאכה) на съботния ден, непременно ще бъде умъртвен.
(ШМОТ 31)
“Обаче (אך) шабатите Ми ще пазите” - въпреки, че ще бъдете неспокойни и с усърдие ще работите [за построяането на мишкана], шабата да не бъде пренебрегнат заради нея. Всяко [смоненаване на думите] אך (обаче) и רק (само) изключва нещо; [в случая -] се изключва шабатът от работата на мишкана.
(РАШИ, там)
“Шест дни” (Шмот 35:2) - Първо споменава забраната за шабат преди заповедта за работата [свързана с] мишкана, за да [им] каже, че не измества шабата (Мехилта).
(РАШИ, там)
И говори Моше на цялата общност на Исраел, казвайки: “Това е нещото, което Господ заповяда, казвайки: ‘Вземете от вас дар за Господ; всеки, чието сърце го подтикне, да го принесе, дара за Господ - злато, и сребро, и мед.’” и т.н.
(ШМОТ 35:4-5)
"Берешит (בראשית)" - заради Тората, която е наречена “решит”, са били създадени небето и земята, както е казано: “И поставих думите Ми в устата ти, и в сянката на ръката Ми те покрих, за да посадя небесата и да основа земята” (Йешаяу 51:16), защото Тората е наречена “решит”, както е казано: “Господ ме създаде като началото (решит/ראשית) на пътя Му” (Мишле 8:22).
(МИДРАШ ЛЕКАХ ТОВ, Берешит 1:1)
(25) Така каза Господ: “Ако не бъде заветът Ми [с] деня и нощта, [ако] законите на небето и земята не поставя,
(26) то също потомството на Яаков и Давид, слугата Ми, ще отхвърля да взема от потомството му да управляват над потомството на Авраам, Исхак и Яаков; защото ще [ги] върна от пленничеството им и ще се смиля над тях.
(ИРМИЯУ 33)
Казал Раби Елиезер: “Велика е Тората, защото ако не беше Тората, небесата и земята нямаше да просъществуват, както е казано: ‘Ако не бъде заветът Ми денем и нощем, [то] законите на небето и земята не [ще] поставя’ (Ирмияу 33:26).”
(ТАЛМУД, НЕДАРИМ 32а)
Изображението е заглавната страница на първото издание на книгата Имре шефер /1740 г., Истанбул/) -
Ки тиса
Рав Нисим Хаим Шалом Яаков Маргонато (ок. 1740, Измир - 1808, Измир). Равин на Шумен между 1780-1800 г. Базирано на книгата му “Дарке Шалом” (Пътищата на мира/Шалом).
(7) И каза Господ на Моше: “Иди, слез, защото народът ти, когото изведе от земята на Египет, предизвика разруха.
(8) Отклониха се бързо от пътя, който им заповядах - направиха си лят телец, и му се поклониха, и му принесоха жертви, и му казаха: ‘Това са боговете ти, Исраел, които те изведоха от земята на Египет.’”
(9) И каза Господ на Моше: “Видях този народ, и ето, че народ твърдоглав е той.
(10) А сега, остави Ме, за да пламне гнева Ми срещу тях и да ги погълне, и ще направя теб народ голям.”
(11) И замоли Моше Господ, неговия Бог, и каза: “Защо Господи да пламва гневът Ти срещу народа Ти, когото изведе от земята на Египет със сила голяма и с мощна ръка?
(12) Защо да рекът египтяните казвайки: “От злоба ги е извел, за да ги убие в планините, и да ги погуби от лицето на земята”? Отвърни се от пламъка на гнева Ти, и се откажи от злото за народа Ти.
(13) Спомни Си за Авра’ам, Ицхак и Исраел, слугите Ти, на които се закле в Себе Си, и им каза: ‘Ще размножа потомството ви като звездите на небесата, и цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и ще наследят завинаги.’”
(14) И отказа се Господ от злото, което каза, че ще стори на народа Си.
….
(31) И Моше се върна при Господ и каза: “Ето сега, съгреши този народ голям грях, и си направиха богове от злато.
(32) Та сега, ако простиш греха им -, а ако не, то изтрий ме, моля, от книгата Ти, която написа.”
(33) И каза Господ на Моше: “Този, който съгреши спрямо Мен, ще изтрия от книгата Ми.”
(ШМОТ 32)
Раби Шимон бен Елазар казал от името на Хилфа бар Агра, който казал от името на Раби Йоханан бен Нури: “Този, който къса дрехите си заради гнева си, или чупи съдовете си заради гнева си, или хвърля парите си заради гнева си - да бъде в очите ти като служещ на идол, това е занаятът на йецер ара (склонността към злото) - днес му казва да прави така, а утре му казва да прави онака, докато накрая му каже да служи на идол, и той ще отиде и ще му служи.” Казал Раби Авин: “Кой е стихът, [от който учим това]? ‘Да нямаш чужд бог при теб (букв. “в теб”) и не се покланяй на чужд бог” (Теилим 81:10) - кой е чуждият бог, който се намира в тялото на човек? Бих казал, че е йецер ара.”
(ШАБАТ 105б)
Казал Моше пред Светия, Благословен да е Той: “Но те няма да ми повярват, и няма да се вслушат в гласа ми” (Шмот 4:1) Казал му [Бог]: “Какво е това (מה זה/ма зе) в ръката ти?” Изписано е като “от това” (מזה/мизе). Т.е. “От това, което е в ръката ти трябва да бъдеш наказан, защото злослови за децата Ми. [...] А децата Ми веднага ще повярват, защото са вярващи, деца на вярващи. Вярващи, както пише: “и повярва народа” (Шмот 4:31). Деца на вярващи, както пише: “и повярва на Господ” (Берешит 15:6). [...] “‘Постави сега ръката си в пазвата си’, и постави ръката си в пазвата си и я извади, и ето ръката му беше [бяла] като сняг заради цараат” (Шмот 4:6).
(МИДРАШ ТАНХУМА ШМОТ 23:3)
(1) Всеки един човек има заслуги и грехове. Този, чиито заслуги са повече от греховете му е праведник. Този, чиито грехове са повече от заслугите му е грешник. Половина на половина е бенони (среден). И така и страна, ако заслугите на всичките й жители са повече от греховете им, то тя е праведна. Но ако греховете им са повече, то тя е грешна. И така е за целия свят. 2) [...] Страна, чиито грехове са повече, веднага бива погубена, както е казано: “защото викът на Седом и Амора е велик, и защото грехът им е много тежък” (Берешит 18:20). [...] Но тази сметка не е според числото на заслуги и грехове, а според големината им. Има заслуги, които превесват много грехове, както е казано: “защото се намери в него едно добро нещо” (Мелахим Алеф 14:13). А има грехове, които превесват много заслуги, както е казано: “а един грях може да погуби много добро” (Коелет 9:18).
(МИШНЕ ТОРА, ТЕШУВА 3)
(Изображението е заглавната страница на книгата Дарке Шалом) -
Урокът е посветен на илуй нишмат (издигането на душата на) Хаим бен Ривка Двора
Тецаве
Рав Шломо Азуви / Езови (ок. 1580, София - 1647, Ливорно) - равин в Карпантра, Ливорно и Флоренция. Базирано на ръкопис.
(20) A ти заповядай на Децата на Исраел да ти вземат маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.
(21) В шатрата на събранието, отвън на завесата, която е върху свидетелството, ще го подрежда Аарон и синовете му, от вечер до сутрин пред Господ, закон вечен за техните поколения от [името на] Децата на Исраел.
(ШМОТ 27)
(1) И говори Господ на Моше, казвайки:
(2) “Заповядай на Децата на Исраел да ти вземат маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.
(3) Отвън на завесата на свидетелството в шатрата на събранието ще го подрежда Аарон от вечер до сутрин пред Господ постоянно, закон вечен за поколенията ви.
(4) Върху чистата менората ще подрежда светилниците пред Господ постоянно.”
(ВАИКРА 24)
(1) И говори Господ с Моше, казвайки:
(2) “Говори с Аарон, и кажи му: “Когато ти палиш светилниците, срещу менората ще светят седемте свещника.””
(3) И направи Аарон така, срещу менората запали свещниците й, както заповяда Господ на Моше.
(БАМИДБАР 8)
Празното човече да придобие мъдрост, [така] жребчето на дивото магаре ще се възроди като човек.
(ИЙОВ 11:13)
И казал Раби Ирмия бен Елазар: “Какво е това, което пише: ‘и ето, листо маслиново откъснато бе в устата му’ (Берешит 8:11)? Казал гълъбът на пред Светия, Благословен да е Той: ‘Господарю на света, нека бъде прехраната ми горчива като маслина, но от Твоите ръце, а не дори сладка като мед, но зависима от плът и кръв (т.е. човека).’ Пише тук ‘откъснато (טרף)’ а там пише ‘нахрани ме (הטריפני) с предопределения ме дял' (Мишле 30:8).”
(ЕРУВИН 18б)
Свежо маслиново дърво, с красив плод и външност, нарече Господ името ти [...].
(ИРМИЯУ 11:16)
Това е пътят на [изучаването] на Тората: хляб със сол яж [...].
(ПИРКЕ АВОТ 6:4)
Казал Реш Лакиш: “Откъде [знаем,] че думите на Тората просъществуват само при този, който се “убива” (т.е. мъчи) над нея? Както е казано: ‘Това е учението (букв. Тората), когато някой умре в шатра’ (Бамидбар 19:14).
(БЕРАХОТ 63б)
Казал Раби Шимон бен Лакиш: “Намерили, че пише в Мегилат Хасидим: ‘Изоставиш ли ме за един ден, ще те изоставя за два.’”
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, БЕРАХОТ 9:5)
По всяко време да бъдат дрехите ти бели, и масло върху главата ти да не липсва.
(КОЕЛЕТ 9:8)
(Изображението е от ръкописа на Рав Шломо Азуви) -
Терума
Рав Меир Анжел (ок. 1558, София - ок. 1634, Цфат) - равин, даян и даршан в София (1587 - 1613, 1617 - 1633 г.). Базирано на книгата му “Масорет а-брит а-гадол” (1622 г., Мантуа)
И те взеха (וַיִּקְחוּ) робата на Йосеф, и заколиха козел, и потопиха робата в кръвта.
(БЕРЕШИТ 37:31)
Говорете с цялата общност на Исраел казвайки: “На десетия [ден] на този месец да вземат (ויקחו) за себе си [всеки] мъж агне за бащин дом, агне за домакинство.”
(ШМОТ 12:3)
Кажи на Децата на Исраел да вземат (ויקחו) за Мен дар, от всеки човек, когото ще го насърчи да пожертва сърцето му, вземете дара Ми.
(ШМОТ 25:2)
A ти заповядай на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.
(ШМОТ 27:20)
Заповядай на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) маслиново масло, чисто, изстискано, за светлината, за да се издига светилника постоянно.
(ВАИКРА 24:2)
Това е повелята на Тората, която заповяда Господ казвайки: “Кажи на Децата на Исраел да ти вземат (ויקחו) червена крава, ненакърнена, която няма недостатък, върху която не е слаган ярем.
(БАМИДБАР 19:2)
И отговори един от слугите му и каза: “Да вземат (ויקחו) сега пет от останалите коне, които са останали в него; ето, те са като цялото множество на Исраел, които са останали в него; ето, те са като цялото множество на Исраел, които са унищожени, и ще изпратим и ще видим.”
(МЕЛАХИМ БЕТ 7:13)
И ще дадеш парите за всичко, което пожелае душата ти - за волове, и за овце, и за вино, и за пиво, и за всичко, за което помоли душата ти; и ще ядеш там пред Господ, твоя Бог, и ще се радваш ти и домакинството ти.
(ДВАРИМ 14:26)
Рав Иди бащата на Раби Яаков бар Иди редовно бил три месеца на път и един ден в йешивата. Равините го наричали “ученик за един ден.”
(ТАЛМУД, ХАГИГА 5б)
“Редовно” - Имал три месеца път от дома си до бет мидраша. Заминавал след Песах, учил един ден, и се връщал у дома си, за да радва жена си на празника Сукот.
(РАШИ, там)
А това е дарът, който ще вземат от тях: злато, и сребро, и мед.
(ШМОТ 25:3)
-------------------------------
И направи (וַעֲשֵׂה) ми вкуснотии, както обичам, и ми [ги] донеси, и ще ям, за да те благословя аз преди да умра.
(БЕРЕШИТ 27:4)
И направи (וַעֲשֵׂה) един крув в единия край и един крув на другия край, от капорета ще направите крувимите, на двамата му края.
(ШМОТ 25:19)
И ще им направиш (וַעֲשֵׂה) панталони от лен, за да покрият плътта на голотата, от слабините та до бедрата да бъдат.
(ШМОТ 28:42)
Раби Йоси бар Йеуда казал: “Два служещи ангела придружават човек петък вечер от синагогата до дома му - един добър и един лош. Когато стигне до дома му и намери запалена свещ, подредена маса и постлано легло, то добрият ангел казва: “Да бъде угодно [на Бог] и следващия шабат да е така,” а лошият ангел отговаря: “Амен” против волята му. Но ако не, то лошият ангел казва: “Да бъде угодно [на Бог] и следващия шабат да е така,” а добрият ангел отговаря: “Амен” против волята му.
(ШАБАТ 119б)
-------------------------------
А мишкана ще направиш от десет гоблена от пресукан лен, и синя, и лилава, и червена (וְתֹלַעַת שָׁנִי) [вълна]; с крувим от майсторска изработка направи ги.
(ШМОТ 26:1)
Лозя ще засадиш, и ще работиш, а вино не ще пиеш; и не ще плетеш, защото ще го изяде червеят (הַתֹּלָעַת).
(ДВАРИМ 28:39)
Учиха нашите учители: “Седмина личинки и червеи са нямали сила над тях, и това са те: Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Аарон, Мирям и Бинямин, синът на Яаков
(БАВА БАТРА 17а)
Не се страхувай, червею Яаков, хора на Исраел, Аз ти помогнах, каза Господ, и ще бъда твой спасител, Светият на Исраел.
(ЙЕШАЯУ 41:14)
(Изображението е от заглавната страница на книгата "Масорет а-брит а-гадол") -
Итро
Рав Исахар Абулафиа (1727, Измир - 1781, София). Шадар (шалиах дерабанан) за общността на Тверия, равин на Белград (1771 - 1773 г.), а по-късно равин и рош йешива в София (1773 - 1781 г.). Базирано на ръкопис.
“И Моше се качи при Бога” (Шмот 19:3) - това е, което пише: “Ти се качи до висините, плени в пленничество; взе подаръци от хората” (Теилим 68:19) [...] Обикновено [човек] влизащ в град взима нещо, на което жителите на града не гледат, обаче Моше се качил на Небесата и взел Тората, към която всички гледали. Това е “Качи се до висините, плени в пленничество”. Може би [би казал, че] тъй като я пленил я е взел безплатно (חנם), затова стихът казва: “взе (лакахта/לקחת) подаръци за хората (ба’адам/באדם)” - взел я е като покупка (билкиха/בלקיחה). Може би [би казал, че] Му дължи пари, затова стихът казва: “подаръци” - дадена му е била като подарък. В този момент поискали служещите ангели да навредят на Моше. Светият, Благословен да е Той, направил облика на Моше подобен на този на Авраам. Казал им Светият, Благословен да е Той: “Не се ли срамувате от него? Не е ли той този, при когото се спуснахте, и в чийто дом ядохте?” Казал Светият, Благословен да е Той, на Моше: “Тората ти е дадена само в заслуга на Авраам.” Както е казано: “взе подаръци от човека (ба’адам/באדם)”, а човекът споменат тук не е никой друг освен Авраам, както е казано [за него]: “човекът (а’адам/האדם) най-велик сред Анаким” (Йеошуа 14:15).
(ШМОТ РАБА 28:1)
[...] и воювах с ангелите, и получих Тора от огън [...] и говорих с Него лице в лице, и победих небесната свита, и разкрих тайните им на хората, и получих Тората от десницата на Светия, Благословен да е Той, и научих еврейския на нея.
(ДВАРИМ РАБА 11:10)
"Защото тази заповед, [която Аз ти заповядвам днес, не е чудна за теб, и не е далечна тя]” (Дварим 30:11) - закон - някой евреин, който е станал да чете от Тората, как благославя? Така учили Мъдреците: “Започващият и завършващият [четенето на] Тората благославя преди и след” (Мишна, Мегила 4:2). А откъде [знаем,] че трябва да има благословия преди и след? Тъй като пише: “Благословен си Ти Господи”, а след това “научи ме на законите Ти” (Теилим 119:12) - ето благословия преди. А откъде [знаем,] че трябва да има благословия и след [четенето]? Казал Раби Шмуел бар Нахман, от името на Раби Йонатан: “Тъй като пише след песента [на Моше]: ‘И това е благословията’ (Дварим 33:1) - тъй като ги научил на Тората и благословил след това - ето благословия след. [...]
Друго обяснение. Казали учителите: “Казал Светият, Благословен да е Той: “Когато благославяш Тората, благославяш себе си. Откъде [знаем това]? Както е казано: ‘Защото чрез Мен ще се увеличат дните ти, и ще ти се добавят години на живот’ (Мишле 9:11). А ако кажете, че за да ви навредя съм ви дал Тората, не, дадох ви я за ваше добро, защото служещите ангели я желаха, но тя беше скрита от тях, както е казано: ‘И скрита от очите на всяко живо същество, и от птиците небесни заключена’ (Ийов 28:21) - ‘и от птиците (уме’оф/ומעוף) небесни заключена’ това са ангелите. Откъде [знаем това]? Както е казано: ‘И долетя (вая’оф/ויעף) до мен един от серафимите’ (Йешаяу 6:6). Казал им: ‘Деца Мои, за служещите ангели е чудна, но за вас не е чудна.’ Откъде [знаем това]? От това, което четем по въпроса: ‘Защото тази заповед, която Аз ти заповядвам днес, не е чудна за теб’ (Дварим 30:11).”
(ДВАРИМ РАБА 8:2)
Изображението е страница от ръкопис на автора. -
Ту биШват
Рав Барух Митрани (1847, Къркларели/Лозенград - 1919, Едирне/Одрин). Педагог, публицист и даршан (проповедник). Учител по иврит в Ямбол в началото на 1860-те, в Шумен през 1869 г, и във Видин през 1890 г. Издател на еврейското списание “Карми шели” (Моето лозе) излизало под различни имена между 1881 - 1906 г. Редакцията на списанието се местила заедно с редактора му във Виена, Видин, Одрин, София и Белград. Базирано на статия в списанието “Карми шели” от месец шват 5691 (1891 г.).
От всички национални свойства, които ние евреите сме притежавали във времето нашето велико сияние, наречени от нашите древни родолюбиви мъдреци “пълнолунието” - Светата земя, царството, храма, свещенослужението, санедрина, което е останало с нас от историческия спомен са само свещените празници. На тях, ние евреите си представяме, че сме Исраел, синовете на царе (Мишна, Шабат 14:4); синове на онези велики царе, на онзи цялостен отсред народите, чрез когото Бог е дал религия, образование и цивилизация на целия свят! Един от дните, които донякъде се празнуват като национални празници, е денят на Ту бишват.
В парашите на тези седмици четем от Тората историята на нашия баща Яаков, благословена да е паметта му, в която има толкова много национален, и за отделния човек, морал поставен в нея, че и стари и нови книги не са достатъчни за детайлното му описване.
... Празникът Ту бишват, в който дърветата са изпълнени с много препитание за през суровата зима, за да цъфтят и дават плод през красивото лято, в който възхваляваме великия Бог, около нашите създания, до падащите листа, за многобройните красиви и вкусни плодове, които той дал в света Си, отдавайки предпочитание на “плодовете" (лас фрутас) на светата земя, помнейки, че този ден е и прага на една национална и родолюбива година - Рош ашана лаиланот (нова година на дърветата), свързана със заповедта за Маасрот (десятъци), заради която сме давали време на коаним, левиим и бедните, когато сме имали собственост, когато сме били хора…
Защото: "ако той няма земя, той не е човек" са казали великите Мъдреци от нашата древност, благословена да е паметта им (Йевамот 63а), които са говорили в много кратки афоризми, което не е достатъчно за съвременните хора да кажат и в дълги статии, и които някои ги смятат, не дай си Боже, за невежи! Горко за такъв срам (Бава Батра 75а)... Цялото празнуване на този малък празник ни дава да разберем великата идея: че нашата свята история, естествена и духовна, се е родила и се ражда в средата на зимата - на страданието и преследването, което е неговата собствена - Рош ашана лаиланот; в която се раждат нова енергия, сила и здраве, за да стане плодотворен и да даде многото плодове...
Такава е зимата... в природата и в историята тежкото настояще подготвя идващото лято...
Ту бишват, „пълнолунието”... „луната на 15-ти”... Той ни кара да мислим за великия национален урок, който нашите велики древни Мъдреци са ни накарали да осъзнаем: това, че еврейския народ винаги е имал - лунна година; защото докато луната потъмнява и се променя, тя се ражда, расте и свети, и се изпълва със светлината, която слънцето й дава, винаги... Така е и Исраел, след като стане тъмно, свети със светлината на Слънцето на целия свят: “защото слънце и закрила е Господ Бог” (Теилим 84:12)… и че антиюдаизмът е както исторически, така и естествен; че няма какво да го плаши в бъдещето на нашата нация!...
Сурова зима е, трябва да търсим бягство, за да се спасим от сегашния силен студ, който ще ни даде крепко здраве и цветущ живот за идващото лято....
Бягството е: придвижването към нашия закон, към нашата изминала история...
А лятото е: идването - заселването на Ерец Исраел, което е с правителството на великия султан, нека спасителя дойде в Цион в нашите и неговите дни… Това трябва да ни накара да разберем, нашата история и нашата религия, и нашата ситуация, така че нека кажем амен с голяма концентрация и да останем със знанието за Ту бишват - великия урок!
(Изображението е снимка на Рав Барух Митрани) -
Ваера
Рав Авраам Алкалай (1749, Солун - 1811, Цфат) - даян и впоследствие главен равин на Дупница (1780 - 1810). Базирано на ръкопис.
(29) И отидоха Моше и Аарон и събраха всички старейшини на децата на Исраел.
(30) И каза Аарон всичките думи, които каза Господ на Моше, и направи знаците пред очите на народа.
(31) И повярва народът, те разбраха, че си е спомнил Господ за децата на Исраел, и че е видял страданието им, и се поклониха и паднаха.
(ШМОТ 4)
(2) И каза Бог на Моше и рече му: “Аз съм Господ.
(3) И се появих на Авраам, на Ицхак и на Яаков като Е-л Ша-дай, а с Името Ми “Господ” не ги запознах.
(4) И също установих съюза Ми с тях, да им дам Кнаанската земя, земята на техните пребивавания, в която пребиваваха.
(5) И също Аз чух вика на децата на Исраел, които Египет ги поробват, и си спомних съюза Ми.
(6) Затова, кажи на децата на Исраел, Аз съм Господ и ще ви изведа от под бреметата на Египет, и ще ви спася от службата им, и ще ви освободя с разпростряна ръка и с големи наказания.
(7) И ще ви взема за Мен, за народ, и ще бъда за вас Бог, и ще знаете, че Аз съм Господ, вашия Бог, който ви изведе от под бреметата на Египет.
(8) И ще ви доведа до земята, за която вдигнах ръката Си да я дам на Авраам, на Ицхак и на Яаков, и ще я дам на вас като наследство, Аз съм Господ.”
(9) И каза Моше така на децата на Исраел, но не чуха Моше заради задух и тежка служба.
(ШМОТ 6)
“И каза Моше така на децата на Исраел, но не чуха Моше заради задух и тежка служба (авода каша)” (Шмот 6:9) - било е тежко (каше) в очите им да се разделят със службата (аводат) на звездите (т.е. идолопоклонството), и така обяснява Йехезкел: “Всеки човек противното пред очите му захвърлете и с идолите на Египет не се осквернявайте” (Йехезкел 20:7), а виж какво пише [после]: “никой човек противното пред очите му не захвърлиха и идолите на Египет не изоставиха” (там 20:8).
(ШМОТ РАБА 6:5)
Уза, ангелът на Египет, обвинил и казал: “С какво се различават тези от онези? Онези са идолопоклонници и тези са идолопоклонници!” [...]
(МИДРАШ ЦИТИРАН В КНИГАТА САМ ХАЙЕ 30а)
(13) И каза на Аврам: “Наистина знай, че чужденец ще бъде потомството ти, в земя, която няма да е тяхна, и ще ги поробят и ще ги мъчат четиристотин години.
(14) И също народа, на когото ще служат, Аз ще съдя, а след това ще излязат с голямо имущество.”
(БЕРЕШИТ 15)
[...] Казал Рав: “Никога не трябва човек да отличава един син от другите синове, защото заради тегло от две села (единица тегло) фина вълна, която Яаков дал на Йосеф вповече от останалите му синове, му завидели братята му и се стигнало дотам, че се спуснали бащите ни в Египет.
(ШАБАТ 10б)
(32) Та попитай сега за миналите дни, които бяха преди теб, от деня, в който Бог сътвори човек на земята, от [единия] край на небесата до [другия] край на небесата, дали е имало като това велико нещо, или дали се е чуло [нещо] като него.
(33) Дали е чул народ гласа на Бог да говори отсред огън, както чу ти и оживя.
(34) Или опитал ли се е Бог да отиде да вземе за Себе Си народ отсред народ с изпитания, със знаци, и с чудеса, и с война, и със силна ръка, и с разпростряна ръка, и с велики страховити дела, както всичко, което направи за вас Господ, вашия Бог, в Египет пред очите ти.
(35) На теб ти беше показано, за да знаеш, че Господ е Бога, няма друг освен Него.
(ДВАРИМ 4)
(Изображението е от ръкописа на Рав Авраам Алкалай) -
Равин Д-р Ашер Хананел (1895 - 1964), главен равин на София (1927 - 1948), главен равин на България (1949 - 1962)
{ Казал Раби Елазар: “Всеки, който се смилява над безмилостния накрая ще бъде безмилостен към милостивите. Пише “И се смилиха Шаул (и народът) над Агаг и над най-хубавите от овцете и биковете” (Шмуел Алеф 15:9). И пише: “И Нов, града на коанимите, той порази с меч - мъже и жени, деца и кърмачета, и бикове, и магарета, и овце, с меч” (Шмуел Алеф 22:19).”
(МИДРАШ ТАНХУМА, МЕЦОРА 1) }
ШМОТ
И зачена жената и роди син, и го видя че е добър, и го кри три месеца.
(ШМОТ 2:2)
И видя Бог светлината, че е добро, и раздели Бог между светлината и мрака.
(БЕРЕШИТ 1:4)
Лицето на Моше било като слънцето, лицето на Йе’ошуа като луната.
(БАВА БАТРА 75а)
И когато Моше слезе от планината Синай, и двете скрижали на свидетелството бяха в ръцете на Моше при слизането от планината, и Моше не знаеше, че сияеше кожата на лицето му, защото говорил (Бог) с него.
(ШМОТ 34:29)
Любов и вярност никога да не те изоставят; завържи ги на шията си, запиши ги на плочата на сърцето си.
(МИШЛЕ 3:3; прев. на Д-р Хананел)
И се случи в онези дни, и порасна Моше, и излезе при братята си, и видя бремената им, и видя египетски мъж да удря еврейски мъж от братята му. Той се обърнал натам и насам, и видял, че няма човек, и ударил египтянина, и го заровил в пясъка. И излязъл на втория ден, и ето, че двама мъже евреи се бият, и каза на виновния: “Защо удряш приятеля си?” И каза: “Кой те постави за водач и съдия над нас? Казваш да ме убиеш ли? Както уби египтянина.” И се уплаши Моше и каза: “Несъмнено се е разбрало нещото”. И чу фараонът за това нещо и поискал да да убие Моше, и избяга Моше от лицето на фараона, и се засели в мидянската земя, и седна до кладенец. А жрецът на Мидян имаше седем дъщери, и дойоха, и черпиха, и пълниха коритата, за да напоят овцете на баща им. И дойдоха овчари, и ги изгониха, и стана Моше и ги спаси и напои овцете им.
(ШМОТ 2:11-17)
“и ударил египтянина” (Шмот 2:12) - как го е убил (с един удар)? Раби Евятар казал: “Ударил го с юмрук.” [...] Мъдреците казали: “Споменал Името и го убил, както е казано: “Казваш да ме убиеш?” (там, 2:14).
(ШМОТ РАБА 1:29)
“И излязъл на втория ден, и ето, че двама мъже евреи се бият (ницин/נצים)” (Шмот 2:13) - Казал Рав Абау: “от петите им изскачали искри (ницоцин/ניצוצין).
(МИДРАШ ТАНХУМА БУБЕР, ВАЕРА 17)
А Моше пасеше овцете на Итро, неговия тъст, жреца на Мидян; и поведе овцете дълбоко в пустинята; и дойде до планината на Бог, до Хорев. И му се яви ангел на Господа като огнен пламък от сред храста; и видя и ето храста гори в огън, но храста не е погълнат.
(ШМОТ 3:1-2)
Каза Моше на Бога: “Кой съм аз, че да отида при фараона, че да изведа децата на Исраел от Египет?”
(там, 3:11)
И каза Моше на Господ: “О, Господи, не съм човек на думите, нито вчера, нито онзи ден, нито откакто проговори на слугата Ти, защото с тежка уста и тежък език съм аз.” И каза му Господ: “Кой поставя уста на човек или кой прави да е ням или глух или сляп? Не съм ли Аз, Господ? А сега върви, и Аз ще бъда с устата ти, и ще те напътствам какво да кажеш.” И казал (Моше): “Моля, Господи, моля Ти се прати в ръцете, на когото ще пратиш (т.е. някой друг).”
(там, 4:10-13)
И порасна детето, и тя (Йохевед) го доведе при дъщерята на фараона; и той й стана син; и тя му даде името Моше, и каза: “Защото от водата го извадих (мешити’у/משיתהו)”.
(ШМОТ 2:10)
"И му даде името Моше " (Шмот 2:10) - от тук ти учиш наградата на състрадателните дела. Въпреки, че Моше е имал много имена, Тората не използва друго име за него освен името дадено му от Батя дъщерята на фараона и дори Светият, Благословен да е Той, не го нарича по друг начин.
(ШМОТ РАБА 1:26)
[Изображението е снимка на Равин Д-р Ашер Хананел от 1935 г.] -
Вайехи
Равин Д-р Цемах Рабинер (1862, Жагаре - 1936, София) - духовен проповедник при Консисторията на евреите в България. Базирано на книгата му “Дивре еспед ветанхуме авелим” [“Надгробни слова и утешения на скърбящите”] (София, 1934-1935), стр. 18, 17
30) Заповедта да се отиде в дома на скърбящия се разделя на две части. Първата е да сме съпричастни с болката му, а втората - да го утешим. Еврейският народ винаги е бил внимателен и усърден в изпълняването и на двете. Евреинът винаги се е старал да изрази чувството на болката си на скърбящия и да плаче заедно с него за починалия лежащ пред него. Същевременно се разкривало и показвало с всичка сила и мощ също и съчувствие към скърбящия, и той идвал след това с него у тях, за да го утеши и съживи душата и духа му с думи на успокояване и примирение приемащи се от счупеното и потиснато сърце, и се задържал у тях, за да бъде близо до сърцето и болката му. Вниманието към изпълняването на заповедта за утешаване на скърбящите ние виждаме от синовете и дъщерите на Яаков, които дошли при него да го утешават и да успокоят тревожния му дух, както пише: “И станаха всичките му синове и дъщери да го утешават” (Берешит 37:35). Така също постъпил и праведният Йосеф с братята си след погребението на баща им. Въпреки, че самият той скърбял и имал нужда от утешителни слова от други, той все пак първо успокоил духа на братята си с думи на обич и братство, и ги изпълнил с утеха, която според смисъла на стиха ги облекчила, както е казано: “И ги утешил и им говорил сърдечно” (Берешит 50:21).
29) От установената традиция сред еврейския народ от веки веков е да се възпяват починалите, да се плаче заедно със скърбящите, да сме съпричастни със страданието на индивида и на общността, и да сме близо до всеки с горчива душа и преживяващия тежки времена, ние учим три важни неща: а) главното качество сред похвалните качества на еврейския народ; б) основната причина за склонността му да отива при скърбящите и да скърби със скърбящите и да плаче с плачещите; г) основната причина за оплакването на хората от изминалото поколение.
2) Голяма е значимостта на човека в очите на еврейския народ заради това, че носи в себе си образа на Бог, който според Рамбам е разума, а според мъдреца Рав Авраам ибн Езра, в предговора му към книгата Берешит разума е ангел между човек и неговия Бог. Тази възвишена характерност, че е разумен, ангел във формата на човек, душа облечена в плът и кръв, заради което според учението на Йедидя от Александрия (Филон) той стои на границата между този свят и онзи вечен свят, е което Раби Акива е имал предвид казвайки: “Обичан е човек, защото е бил създаден в образа на Бог” (Пирке авот 3:12). И тъй като човек съдържа сила в духа на разума си, съзнанието си, разбирането си и надареността си да поправи света и да го усъвършенства, да го подобри и да го облече във великолепие и величие (вж. Теилим 104:1), затова уважава и почита еврейския народ значимостта на човек, като значимост на един малък свят [...]
Като резултат от това ясно осъзнаване, което е постигнал еврейския народ, той бива поведен и теглен с голяма и мощна сила към дома на скърбящия, за да плаче за починалия, бил той роднина или непознат, и за да изрази болката за малкия свят, който бил разрушен със смъртта му.
3) Историята на еврейския народ е история на бедите и нещастията му, беднотията и оскъдицата му, и безбройните му болки и страдания. Откак е станал народ та до днес не е постигнал отмора и подреден живот. [...] “‘и постави зебло върху слабините си’ (Берешит 37:34) - тъй като нашият баща Яаков избрал зеблото, то то нямало на изчезне нито от него, нито от децата му, и нито от децата на децата му (Берешит Раба 84:20)”. [...]
1) Най-хубавото и възвишено качество, от което се пораждат и произлизат всички добри качества на народа Йешурун, което е вкоренено и посадено в дълбочините на душата му, е обичта към целия човешки род, без да има разлика в религия или раса, обич която се разкрива във всеки период [...]
Изобр. е авт. ЦР -
Та’анит / Пост (II-ра част)
Рав Ицхак Бежа (16-17 в.), равин на Никопол между около 1600-1628 г. Базирано на книгата му “Баит Не’еман” (“Надеждният дом”), II-ра част, II-ри друш.
(2) А Мен ден [за] ден Ме дирят, и да знаят пътищата Ми желаят, като народ, който справедливост е сторил и повелята на Бога му не е изоставил Ме питат за повелите на справедливостта, близост с Бог желаят.
(3) “Защо постихме, като Ти не видя? [Защо] измъчвахме себе си, като Ти не знаеше?” Ето, че в деня на поста ви вие намирате желаното, и за всичките си пари ще настоявате.
(4) Ето, че за спор и свада постите, и за да ударите с юмрук на нечестие; не постите на този ден, за да се чуе във Висините гласа ви.
(5) Това ли е постът, който съм избрал? Ден, да измъчва човек себе си; да накланя като папур главата си, и зебло и пепел да постиля? Това ли наричаш пост и ден желан от Господ?
(6) Не е ли това постът, който съм избрал - да разплете връзките на нечестието, да развърже възлите на потисничеството, и да отпрати смачканите на свобода, и всяко потисничество да се счупи.
(7) Не е ли, за да разчупиш за гладния от хляба си, и бедняци скитащи да доведеш в дома си, когато видиш голия да го покриеш, и от плътта си да не се скриеш.
(8) Тогава ще се процепи като зората светлината ти, и изцелението ти бързо ще покълне, и ще върви пред теб праведността ти, славата на Господ ще те събере.
(ЙЕШАЯУ 58)
[...] Излязъл Раби Йоханан до бет мидраша и изтълкувал: “‘А Мен ден [за] ден Ме дирят, и да знаят пътищата Ми желаят’ (Йешаяу 58:2) - Денем Го дирят, а нощем не го дирят?! [Стихът] всъщност ти казва: всеки, който се занимава с Тората, дори един ден годишно - стихът му го зачита като че ли се е занимавал цялата година.
(ТАЛМУД, ХАГИГА 5б)
[Моше] поискал да му се разкрият пътищата на Светия, Благословен да е Той [...] Казал Раби Меир: “[...] не му било дадено, както е казано: “Ще бъда благосклонен, към когото ще бъда благосклонен” (Шмот 33:19) - дори да не го залужава, “и ще се смиля, над когото ще се смиля” (там) - дори да не го залужава.”
(ТАЛМУД, БЕРАХОТ 7а)
Казал Реби Йона: “Не пише ‘щастлив е даващият на нуждаещия се’, а ‘щастлив е обмислящият нуждаещия се’ (Теилим 41:2) - [има се предвид] този, който гледа как да изпълни мицвата.” Какво правил Реби Йона? Когато виждал някой от богато семейство, който изгубил имуществото си, му казвал: “Синко, тъй като чух, че ще получиш наследство от друго място, вземи и [после] ще се разплатиш [с мен].” След като взимал, [Реби Йона] му казвал, че е подарък.
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ПЕА 8:8)
Шмуел а-Катан постановил пост (поради отсъствие на дъжд) и след залеза завалял дъжд. Хората си мислели да кажат, че това е хвалба за общността. Казал им Шмуел: “Не е хвалба за общността, ще ви дам притча. На какво е подобно това? На слуга, който иска награда от господаря си, а [господаря] казал [на другите слуги]: “Изчакайте да отслабне и да страда, и тогава му дайте.”
(ТАЛМУД, ТА’АНИТ 25б)
“Всичкият труд на човек е за устата му, и въпреки това душата няма да засити” (Коелет 6:7) - [...] Казал Раби Леви: “[Ще дам] притча, [за да го обясня]. Един селянин бил женен за царска дъщеря, и въпреки, че я хранел с всички сладости на света, той не могъл да изпълни задължението си [към нея]. Защо? Защото тя е царска дъщеря. Колкото и да върши за душата си човек, не може да изпълни задължението си. Защо? Защото тя е свише.”
(ВАИКРА РАБА 4:2)
“Коя е тази, която гледа навън като зората” (Шир аш. 6:10) - това са Исраел, когато Светият, Благословен да е Той, ги изправи и ги изведе от галута, тогава Той ще им отвори много тесен отвор на светлина, а след това отвор по-голям от него [...] Като на човек, който бил хвърлен в мрака и живял в тъмнина. Когато поискат да му дадат светлина, трябва да му отворят малко светлина, като иглено ухо, а след това по-голяма, и така няколко пъти докато не му дадат цялата светлина, както следва. Така са и Исраел, както е казано: “Малко по малко ще го прогоня от пред теб" (Шмот 23:30)
(ЗОАР, ВАИШЛАХ 6)
(Изобр. е загл. стр.) -
Таанит / Пост (I-ва част)
Рав Ицхак Бежа (16-17 в.), равин на Никопол между около 1600-1628 г. Базирано на книгата му “Баит Не’еман” (“Надеждният дом”), II-ра част, II-ри друш.
Казал Хизкия: “Молитвата на човек бива чута само ако направи сърцето си на плът, както е казано: “И ще се случи, [че] от месец на месец [...] ще дойде всяка плът да се поклони и т.н.” (Йешаяу 63:23).”
(ТАЛМУД, СОТА 5а)
Жертвата на злодеите е отвращение за Господ, а молитвата на праведните е желанието му.
(МИШЛЕ 15:8)
Раби Гамлиел синът на Раби казал: “‘и ще ти даде смиление и ще се смили над теб и ще те увеличи’ (Дварим 13:18) - всеки, който се смилява над създанията - се смиляват над него от Небесата.
(ТАЛМУД, ШАБАТ 151б)
Човек дава перута (малка монета) на бедния - получава заслуга и посреща Божественото присъствие, както е казано: “Аз със справедливост (цедек) ще видя лика Ти, ще бъда задоволен при събуждането си с образа Ти” (Теилим 17:15). Раби Елазар давал перута на бедния и тогава се молил, както пише: “Аз със справедливост (цедек) ще видя лика Ти”.
(ТАЛМУД, БАВА БАТРА 11а)
Той (Шимон Праведният) бил казвал: “Върху три неща стои света - върху Тората, върху службата и върху милосърдните дела.”
(ПИРКЕ АВОТ 1:2)
[...] казали: “Учението е по-велико [от дейстието], защото учението води до действието.”
(ТАЛМУД, КИДУШИН 40а)
“Свещ за крака ми е Твоята дума, и светлина за пътя ми” (Теилим 119:105) - на какво са подобни злодеите? На човек, който върви в мрака - натъкне ли се на камък се спъва, а натъкне ли се на яма пада в нея. Праведните пък са подобни на човек, който върви с лампа пред него - натъкне ли се на камък се мръдва, а натъкне ли се на яма се пази. Така казал Давид: “Щях да наруша Шабат, но Тората ми даде светлина, както е казано: “И ще пазите Шабата [...] оскверняващите го да бъдат убити” (Шмот 31:14), и така за всички заповеди - “Свещ за крака ми е Твоята дума, и светлина за пътя ми”.
(ЯЛКУТ ШИМОНИ, НАХ 878)
Казал Раби Лазар: “Три неща отменят лош декрет. И това са те: Молитвата, цедаката и тешувата. И трите са в един стих: “Ако се смирят народът ми, които са наречени на Името Ми, и се молят” (Дивре аямим - Бет 7:14) - това е молитвата; “и потърсят лика Ми” (там) - това е цедаката, както е казано: “Аз със справедливост (цедек) ще видя лика Ти” (Теилим 17:15); “и се отвърнат (веяшуву) от злите им пътища” (Дивре аямим - Бет 7:14) - това е тешувата. Ако направят това, какво пише там? “[И] ще простя греха им и ще излекувам земята им” (там).
(ЙЕРУСАЛИМСКИ ТАЛМУД, ТА’АНИТ 2:1)
[...] и цедаката ще спаси от смъртта.
(МИШЛЕ 10:2)
Прощаващият всичките ти грехове, Лекуващият всичките ти болести.
(ТЕИЛИМ 103:3)
И каза Господ: “Простих, според думата ти.”
(БАМИДБАР 14:20)
(13) Ако удържа небето и не ще има дъжд, или ако заповядам на скакалеца да изяде земята, или ако изпратя мор при народа ми.
(14) Ако се смирят народът ми, които са наречени на Името Ми, и се молят, и потърсят лика Ми, и се отвърнат от злите им пътища, и ще простя греха им и ще излекувам земята им.
(ДИВРЕ АЯМИМ - БЕТ 7)
(Изображението е заглавната страница на книгата Баит Не'еман) -
Ханука
Рав Исак Барух - равин в Хасково, поне между 1928 - 1944 г.
(от Бенеберитска библиотека, №8, ноември-декември 1937)
Ханукална реч в Бене Беритската ложа ,,Мататяу" произнесена от бр. раби Исак Барух
[...]
Нали и ние тази вечер празнуваме празника Ханука с въодушевление и нали ние запалихме нашите кандилца с трепет? Затова можем да си зададем въпроса: как тъй стана, че евреинът е заличил спомена за други славни дати и битки из историята си и е запазил като най-светла и най-свята датата 25 Кислев?
Ако проследим историята ще видим, че всички библейски битки, от времето на съдиите (שופטים) до вавилонската епоха, са били войни за запазване отечеството от
заграбване територията му. Войната, обаче, между Антиоха Епифаноса и Хашмонаимите се е водила от народа заради неговата вяра. Тя е била война между два различни и противоположни мирогледа, война между монотеизма и политеизма, война между идолопоклонството и единобожието. И няма съмнение, че ако тогавашните евреи биха възприели елинизма с неговата философска и фактическа същност, то от главата им нямаше да падне косъм.
[...]
Именно за това победата на Хашмонаимите се явява не само победа на оръжието на еврейския народ, но победа на неговия светъл мироглед, победа на светлината над мрачния и развратен елински гнет. Точно и за това евреинът с такава ревност пази спомена за тази славна дата.
Интересното е, че историята на Ханука се движи между три думи, които съвпадат с общият си корен. А именно - Шемен (שמן), Шемона (שמונה), Хашмонаим (חשמונאים). Шемен, т. е. свещеното масло, което е било открито в едно ъгълче на храма, в едно съдче запечатано от Коен Гадола. Количеството му било малко, но чудото се състояло в това, че дало изобилна светлина שמונָה יָמִים,която цели осем дни е светила непрекъснато редом с героизма на шепата Хашмонаим. Това не е легенда, а една потайна истина, изразяваща се в своите символи: Шемен, — свещеното масло символизиращо свещената ни Тора потъпкана и осквернена, но спасена от Хашмонаимите, които са дали шемона - осем царе от династията си до разрушаването на втория храм.
Ханука не е само празник на синагогата, а и на всяко еврейско дружество. За нашата ложа, обаче, Ханука има особена важност поради името на Мататяу, под чийто патронаж тя се намира.
Ханука не е само празник на синагогата, а и на всяко еврейско дружество. За нашата ложа, обаче, Ханука има особена важност поради името на Мататяу, под чийто патронаж тя се намира. В макабейската книга се разправя следното: цяла Палестина е била пред прага на превръщането си към еленизма. Храмът е бил изоставен от самите жреци. Не се чувала вече еврейска реч, нито еврейска молитва. Останало беше само едно кътче непокътнато, едно съдче от свещеното масло и едно благородно семейство начело с Мататяу Ахашмонай, от градчето Модаим. Тук, в това градче елинизмът не е успял да проникне. Антиох разбрал значението на тази крепост и затова изпратил там един пратеник с няколко елинизирани евреи, които се представили на Мататяу - от името на царя, на публично място, пред самия жертвеник с думите: „Мататяу, ти си старейшина, най-почетния човек на тази местност. За това дай пример! Покори се и изпълни заповедта на царя, както са сторили това жителите на Иерусалим и всички юдеи. Тогава ти и твоят дом ще бъдете причислени към приятелите на Антиоха. Ти и твоите синове и дъщери ще бъдете удостоени с почести, със злато и подаръци." На това Мататяу отговорил със силен глас: „Не, ако ще би даже всичките народи, които обитават империята да биха напуснали култа на своите бащи аз, синовете ми и моите братя ще останем верни на заветите им. Ние няма да се отклоним от верния път, нито наляво, нито надясно..." След тия негови думи един елинизиран евреин се отправил към жертвеника, за да принесе жертва на Бакхуса. Разгневен Мататяу отсякъл главата на вероостапника и с това бил даден знака на възстанието.
Мататяу обикалял свещената земя и викал! מי לה' אֵלַי Ми Лашем Елай, който вярва в Бога, нека дойде при мен!
(Изобр. - 1 стр) -
Ханука
Рав Шемуел Бенямин Бехар (1875 - 1949). Учител в еврейското училище, ционистически деец, ав бет дин и равин на Пловдив.
(от Бюлетин на Централната консистория на евреите в България, год. XII, бр. 13, 3-ти декември 1931 г.)
[...]
Нещо куриозно. Тая история за Ханука, която е от такова голямо значение за нас — евреите, е писана в старите ни книги най-лаконически. В трактата Шабат в Талмуда се пита: какво е Ханука? Отговаря се, че когато гърците влезли в Храма и осквернили всичките свещени масла, които са намерили там, и когато Хасмонаимите влезли след това в Храма и са искали да запалят кандилото, търсили чисто масло и намерили само един малък масленик, запечатан с печата на Първосвещеника (Коен Гадол), където имало малко масло за запалване кандилото само една нощ, и станало чудо (Нес) и маслото стигнало за 8 нощи. Това е всичко, което Талмудът ни разказва за Ханука, а така също и малката молитва “Ал Анисим", която се чете при Амидата и се включва в благословията след яденето (биркат амазон). Освен това не се среща нищо в светите ни книги.
Аз мисля, че това се дължи от една страна на обстоятелството, че повече от писаното, еврейският народ си е създал една традиция, която свято се пази от всичките поколения, а именно запалването на кандила в памет на Хасмонанмите, в знак на признателност за гдето са спасили еврейския народ от гръцката асимилация и от гръцкото иго, а от друга страна, поради това, че потомците на Хасмонаимите, след като еврейският народ е бил напълно освободен от врага и е заживял един независим живот, който
трябвало да бъде напълно пропит от религията и национализма, вместо това, те дали гръб на религията и еврейската култура и са предпочели гръцката култура. Те са считали за достатъчно народът да живее в свобода, но по отношение на религията, те започнали да се борят против нея. Тая е била грамадната грешка, която те са сторили и която се е отразила съдбоносно върху еврейския народ. Затова в свещените ни книги не е писано повече за Хасмонаимите по причина, че всичкото добро, което те са докарали на еврейския народ и на еврейската религия, техните приемници са го разрушили, вследствие на което Храмът бил пак разрушен, а еврейския народ е изгубил свободата си.
Историята на Хасмонаимите се повтаря винаги.
Нашите деди в галута са били винаги преследвани заради тяхната религия, но те са понесли всичките мъки на света, и не са се отказали от своята религия. Мнозина са били изгаряни, други издавени, обесени и убити след ужасни мячения. Но какво виждаме да става всред нас? Еврейството се намира днес в най-голямо религиозно падение. Никой не пази съботата; синагогите от ден на ден се изоставят от досегашните им верни посетители; кашерута в храната почти изчезва; неведението расте всеки ден; новото поколение не познава нищо от еврейството, религията и традициите. И това всичко става когато никой не преследва нашата религия.
Еврейският народ се е молил 2000 години за своето избавление; по три пъти на ден се е молил Богу да го възвърне в своята свещена земя. И когато силите на света дават на еврейския народ една декларация с която му се признава правото над Ерец Исраел и правото да се върне в своята страна, той не само че не действува за реализирането на тая декларация, но и се бори против нея.
Изтъквайки тия факти, желая те да послужат като един добър урок за поправянето на нашите исторически грешки, и да бъдем последователни в нашите действия. Ние трябва да разберем, че силата на еврейският народ е предимно в неговата религия.
Нека се върнем към еврейството и същевременно да работим за възстановяването на еврейския народ въ Ерец Исраел.
[...]
(Изображението е снимка на Рав Шемуел Бенямин Бехар от средата на 30-те години на миналия век) - Visa fler
